Ясновидство

Какъв е смисълът да гледаш в мрака,

щом в светлото не виждаш ти?

Като че ли там някой друг те чака,

различен от този някого преди.

Вълшебната Гора

Дървото днес ми проговори,

чух тътена му глух.

Ах как искам да му отговоря,

но съм ням за неговия слух.

Оранжевото слънце

Под оранжевото слънце лежа,
нямам надежда в човешкия род.
Губя поглед в небето безбрежно,
а раните ми с писък кървят.

Скърцащата лодка

Носи се сама в безкрая,
лодка празна и зловеща,
скърца ли сама - не зная,
тя никой никога не среща.

Капитанът

Празнота. Звезди. Безкрайност.
Капитанът седеше в огромната наблюдателна зала на главния мостик и беше потънал в собствените си мисли. Гледаше към една малка невзрачна жълта звезда клас IV-G и мислеше за поемата си. Изведнъж забеляза как малката жълта точица се замъгли и почна да блещука още повече. Малки капчици вода се бяха появили върху стъклото пред него. Капитанът се усмихна.
- Най-после. Мислех че никога няма да го завърша.
- Къде се намирам? – попита глас зад него.
С бавна стъпка Капитанът се приближи до едно от шкафчетата за спешна помощ... не че наистина се нуждаеше от помощ. Отвори го и започна да разглежда инструментите вътре.
- Аз не разбирам... преди малко бях в офиса си.
Секирата беше един от любимите инструменти на Капитана.
- Това отсреща звезди ли са? Ние в космоса ли... по дяволите, сигурно съм се побъркал.
От друга страна напоследък му беше омръзнала секирата. Реши да разтопи леда с малко хумор.
- Повечето хора които са се побъркали не се чудят дали са луди.
Хмм, не излезе толкова смешно колкото звучеше допреди секунда в съзнанието му. Самата мисъл за това го развесели и Капитанът се разсмя на глас.
- Да не би това да е някаква скрита камера...
Клещи... хммм интересно. Само веднъж бе използвал клещите. Доста нестандатни и всъщност неимоверно трудни.
- Ох, тея нови технологии... тия звезди изглеждат досущ като истински. Все едно наистина сме в космоса.
- „досущ като истински” а? Интересна мисъл. Всъщност много добре 71264. Отдавна не ми се бе случвало да имам вдъхновяващ гост като теб.
- Гост? Искаш да кажеш, че все пак сме в открития Космос? Но... как?
Всъщност не му се занимаваше с клещите. Искаше нещо по-просто и лесно за... употреба.
- Не бъди толкова скучен 71264. Поне попитай „Защо?”. „Как?” далеч не е толкова интересно.
- Защо... ме наричаш с някакъв номер?
Погледът на Капитана най-сетне се спря на инструмента за тази вечер. Винаги знаеше кога е го е намерил. Някакво странно спокойствие го изпълваше щом очите му се сприраха на него. Дали щеше да е простата бухалка, малкото парче тефлонов кабел или свръхзвуковото оръжие, всеки път той го разпознаваше в момента в който погледа му се спираше върху него.
- Ти се казваш 71264. Или предпочиташ да те наричам другояче?
- Ъ... всъщност се казвам Август. В Рая ли съм? Или в Ада?
- Добре, римски императоре, нека да бъде Август.
Стъклената стена гледаща навън, се беше изпотила от дъха на Август Хайн.
- Какво е това което държите в ръката си?
- Това, скъпи ми Императоре, е оръжието което ще използвам тази вечер.
Чудеше се дали ще му стигне времето да пише по стъклото.
- Знаеш ли, предишния Капитан използваше кръв. Ужасен вкус ако питаш мен. Все си мисля, че е доста стряскащо за гостите. Той ползваше кръвта за да пише поемата си. Аз, от друга страна, използвам дъха на хората – тяхната душа ако щеш.
- Моля Ви, не ме убивайте. Аз имам приятелка и ...
- Виждате ли онази малка жълта звездичка. Еееей там. Видяхте ли я, Императоре? Там е вашата любов. А пък ние с Вас сме тук.
Август Хайн мълчеше. Капитанът погледна към Оръжието. Отверка. Най-обикновена отверка. Или пък беше необикновена. Всъщност това беше оръжието с което той се бе превърнал от номер във Капитан. Беше доста по-добър Капитан от предишния, поне в това беше сигурен. Спомни си че предишния господар на този кораб го бе нарекъл 318209. След толкова много гости, дали щеше и той да се побърка така. Все още помнеше кървясалите очи и безумните брътвежи на предшественика му.
Август Хайн мълчеше и гледаше стъклената стена, която се беше замъглила съвсем от учестеното му дишане. Бавно и почти тържествено прочете нарисуваното с пръст върху стъклото:
- Празнота. Звезди. Безкрайност.
Капитанът застана зад него и заби отверката с церемониалност във врата му. С хриптящ глас Императорът опита да каже нещо, но отверката се беше забила на такова място че го беше лишила от тази възможност. Все още със стърчащата отверка, Императорът се приближи към стъклото и преди да се свлече безжизнен, написа „М”.
- Истински поет.
Празнота. Звезди. Безкрайност. Мълчание... дописа Капитанът. Не знаеше от колко време седи пред стъклената стена но тя отдавна бе станала кристално чиста. По-някое време бе почистил пода от Императора и сега просто наблюдаваше звездите. Беше ужасен поет. Повече от 70000 гости и беше написал само 4 думи.
Докато гледаше звездите, забеляза как на стъклото започват да се открояват думичките. Капитанът се усмихна тъжно.
- Здравей, 71265.

Гост от дълбокия космос

Запознайте се с Пип. Всъщност не съм сигурен дали не е Бип, но мисля че това няма кой знае какво значение.
Пип е извънземен. Дошъл е да ми задава въпроси.
- Здравей.
- Здравей и ти.
- Какво е да си човек?
- Хммм не знам, предполагам че е подобно на това да си нечовек.
Пип няма уста и нос. Пип не е човек.
- Защо строите сгради и живеете в тях?
- Що за въпрос... естествено заради това че можем. Щом можем да живеем в сгради има ли смисъл да живеем навън?
Краката на Пип са изранени от ходене. Пип не носи дрехи. Пип не живее в сграда.
- Какво е "война"?
- Войната е конфликт на интереси между две държави, които искат едно и също нещо, но не могат да постигнат съгласие по друг начин.
- Какво е "държава"?
- Държавата е голяма група хора, които имат общи интереси.
- Всички хора в една държава имат еднакви интереси?
- Ами не точно, част от хората искат едно нещо, друга част - не. Примерно, когато има война, някои са против нея, други я подкрепят.
- Кой решава какви са действията на една държава?
- Управляващите. Това са хора, които са избрани от мнозинството да управляват останалите.
Пип мълчи.
- Какво е "държава"?
- Държава е... голяма група от хора, която работи за интересите на малка такава група.
Пип няма уста. Пип ме гледа и се усмихва.
- Какви са стремежите на хората?
- Всеки човек има различни стремежи и мечти. Но може да се каже, че всички искат да са щастливи.
- Защо тогава живеете в градове от камък и метал, управлявани от малцина?
- Защото... не се стремим към щастие. Защото сме объркани.
Пип има големи елипсовидни очи.
- Защо наранявате други живи същества, без да имате причина?
- Сигурно не разбираме напълно че те са като нас... И когато ги нараняваме, всъщност нараняваме самите себе си. Може би не искаме да го разбираме...
- А защо не искате да разберете?
- Защото ни е страх. Страх ни е от това да признаем че сме различни. Страх ни е от самите нас. Ние сме разцъфтяващото цвете в пролетния сняг. Ние сме самоосъзната прашинка стояща самотна върху прашния път.
Пип няма сълзи.
Пип ме гледа и плаче.
...
Аз съм Пип